2019

ПОЕЗИЯ

Екатерина Костова

Оставам с книгите. 
И с думите, на чужд език написани. 
Изреченото досега 
затварям между страниците на листата. 
И бухват бугенвилиите в цвят 
на нова азбука. 
Без котвите на минали езици, 
заседнали в бряг, който вече е напуснат, 
така е трудно да се учиш да говориш 
в сегашно време. 

2019

POETRY

by Ekaterina Kostova

I remain with books 
and with words of a foreign tongue. 
What’s been said so far 
closed between the pages of the leaves. 
The bougainvillea bursts into the color 
of a new alphabet. 
Without the anchor of past languages ​​
stranded on a shore already abandoned—
it’s hard to learn to speak 
in present tense.

(translated from the Bulgarian by Holly Karapetkova)

Изпратена по гълъб 

ПОЕЗИЯ

Екатерина Костова

Ще тръгна боса през морето
и болката, че съм далеч, ще прекося.
Брегът
ще стигна, където съм родена –
в прегръдката на майка ми.
Сънят
ще смъкне щората, за да не ме събуди 
зората още миг 
поне. 
Как ще намеря гълъб, за да се изпратя после 
като писмо – 
децата да ме 
прочетат? 

Sent by Pigeon

POETRY

by Ekaterina Kostova

I walk barefoot across the sea 
crossing the pain of my own distance 
to reach 
the shore where I was born—
in my mother’s arms. 
My dream 
draws the blinds and dawn 
lets me sleep a bit 
longer. 
Where will I find a pigeon 
to send myself later 
as a letter—
for my children 
to open and read?

(translated from the Bulgarian by Holly Karapetkova)

Какво е

ПОЕЗИЯ

Екатерина Костова

септември,
без листо
на рамото ми кацнало
и отлетяло.
И кестени,
разпръснати по пътя,
за да узнаем по знаците им
как отново да се върнем
тук –
в града на хълмовете
и реката.
Където птиците
край мостовете се събират 
преди да отлетят на юг. 
И септемврийската тъга 
е дъга от махащо крило 
за сбогом 
над умълчаната Марица. 
О, разсъмване 
в септември 
посред лъчи на уморено слънце. 
Когато в ленивите мъгли 
на булевардите 
е тихо. 
И само боклукчийските коли 
са гръмогласни 
със златния си урожай. 
А залезът 
е залив без море 
и бряг, но с хоризонт. 
Между сезоните 
на безпричинната тъга. 
Между сега и вчера, 
утре и сега. 

What Is

POETRY

by Ekaterina Kostova

September 
leafless 
perched on my shoulder 
and flew away. 
Chestnuts 
scattered along the path 
signaling 
a return 
here—
to the city on the hills 
by the river 
where the birds 
gather on bridges 
before they fly south. 
This September sorrow, 
the arc of a wing flapping 
bidding farewell 
over the silent Maritsa. 
Sunrise in September 
amidst the rays of a tired sun. 
The mists on the streets 
are lazy, quiet. 
Only garbage trucks 
pass loudly 
with their golden harvest. 
And the sunset 
is a bay without a sea 
or shore, only a horizon. 
Between seasons 
of pointless sorrow. 
Between today and yesterday, 
tomorrow and today. 

(translated from the Bulgarian by Holly Karapetkova)